Как стигнахте до FDIBA?
Като момче бях запленен от автомобилите, покрай баща ми, който тогава работеше за представителя на Volkswagen и Audi за България. Следвайки тази страст, учих немски език в гимназията. Като втори език избрах чешки, защото имаше слухове, че Skoda може да отвори завод във Видин. В по-горните класове на гимназията, както много връстници тогава, се заплеснах по компютрите. В годината на кандидатстудентските изпити, заедно с родителите ми, идентифицирахме Немския факултет на Техническия Университет – София, като възможна дестинация. За съжаление или щастие, времето с компютъра имаше своето отражение на оценките ми и не успях да вляза КСТ. Приеха ме Общо Машиностроене и така започнах обучението си във факултета.
Беше ли предизвикателство за Вас обучението във факултета?
Идвайки от езикова гимназия, първите дни на лекции по висша математика, физика и други предмети на немски език бяха меко казано предизвикателни. Толкова нови думи на немски не бях чувал от първите дни на подготвителен клас в гимназията. Материалът се изливаше бързо, а аз едва смогвах да проследя нишката. Първата сесия много ясно ми показа, че тук лесно няма да има и се изисква съвсем ново ниво на усилия от моя страна. На сравнителна база с приятелите от училище, които избраха други университети, видях, че ни товарят повече и изискват много. Благодарен съм на колегите, с които в последствие станахме страхотно ядро от приятели, че заедно преодолявахме предизвикателствата – всеки със силните си страни.
Кое ви допадаше най-много в обучението?
Много харесвах моментите, когато имахме гост лектори от Германия, заради ентусиазма и желанието да работят с нас. За съжаление малко колеги от нашия випуск се реализираха като инженери, но всички развихме уменията си да преборваме различни предизвикателства.
Как продължихте кариерния си път след дипломирането?
Реално аз започнах да работя още във втори курс, като системен администратор във факултета. Благодарение на колектива там, научих много рано, колко са важни човешките взаимоотношения в работната среда. Така успях да видя и практическото приложение на някой от предметите, които изучавахме. В последствие, след задължителната практика – част от образователния процес във факултета – продължих да работя в същата компания, в която проведох и практиката си – Балкан Стар. Към този момент компанията беше представител на Даймлер за България. Аз стартирах в отдел следпродажбено обслужване и стигнах до позиция ръководител резервни части. През 2011 получих покана да вляза в екипа на Интер Карс, който стартира бизнеса на компанията в България. След няколко години продължих развитието си в международните структури на компанията, а през 2016 получих позиция в централата – Варшава. Там, заедно със семейството ми, живяхме една година. От 2019 водя дигиталната трансформация на компанията.
В ретроспекция как оценявате влиянието на факултета – обучението и учебната среда върху живота ви?
Обучението във FDIBA и средата до голяма степен повлия последващото развитие на живота ми – както в професионален, така и личен план. Умението да се справям с трудности и предизвикателства, немският стандарт на образование и диплома, спомогнаха значително за първите стъпки в работна среда и развитието ми там. Във факултета срещнах и съпругата си, с която щастливо отглеждаме двете ни деца. А понякога, когато искаме да си кажем нещо тайно пред децата, си говорим на немски.
Кои са първите ви спомени за факултета?
Спомените са много, но две неща са останали и до днес. Едното е свързано с изключителното натоварване и знания, които трябваше да овладеем и то на немски език. Още помня, как по време на магистратурата комбинирах работа и вечерни лекции. Другото е свързано с колегите и средата, която се образува. Приятелствата и контактите и до днес спомагат за развитието ми, като професионалист и човек.